Много ми се иска да започна с един тежък увод за това, колко бързо минава времето, как с годините съм осъзнала, че подаръците и плюскането на Коледа не са най-важното нещо, че е важно да се обичаме, да сме заедно и тн. и тн… Е да, ама не ми се получава. Въобще, напоследък ми е доста трудно да пиша. От известно време в главата ми виреят странни мисли, често доста депресивни и един огромен to do списък, който честно казано няма много общо с мен или поне с нещата, които истински искам. Все по-често мислите ми започват с „трябва“ и завършват с празно многоточие. Масово нещата, които трябваданаправя си остават просто висящи задачи, които ме затрупват и задушават. И тук ми просветна – това, което най-много искам като подарък, е време. Чисто и просто – искам да имам повече време. Време, в което да се насладя на хобитата си, на блога, време, което да прекарам с любимите ми хора, време, което мога да посветя на музика, на изкуство. Искам повече време за мен самата – да се осъзная, да се огледам, да подишам, да преоткрия себе си, вътрешното си спокойствие и щастие.Хубавото на празниците е, че времето почти спира и всеки един от нас има възможността да се наслади на сладки моменти с близките си хора, на малко следобеден сън и на така бленуваното (поне от мен) „me-time“. Другото хубаво нещо на празниците е, че има подаръци за подаряване и получаване, както и жестоки намаления (материалистката в мен държеше да напиша последната част). Може би точно тук е и моментът да споделя и защо го пиша целият този пост.
Е
дни готини хора, представители на Gillette, ме предизвикаха да споделя кой е най-хубавият подарък, който съм получавала, а аз на свой ред да предизвикам вас да се замислите на същата тема. Разбира се, отговорът, който ме трогне и ми хареса най-много ще получи една разкошна награда, част от която не е точно материална и е специално подбрана от мен. Мина повече от седмица от отправеното предизвикателство и аз не мога да измисля кой е най-хубавият подарък, който някога съм получавала. Съвсем честно! Не ме разбирайте погрешно де – няма подарък, който да не е бил страхотен: от огромен комплект лего, през розов Mercedes-кабрио за немско-говорящото ми барби, първата книга за Harry Potter, през ролковите кънки и тези за лед, до първия ми фотоапарат (Olympus, който все още работи и прави феноменални macro снимки). В главата ми по-скоро са запечатани моменти, прекарани с любимите хора, колкото и тривиално да звучи. Може да не помня всеки един подарък, но помня например цветовете на сцената на кукления театър от всяка една постановка, в която е участвал дядо ми. Помня гордото чувство, което изпитвах, когато излизаше да се поклони, заедно с голямата кукла от „Хензел и Гретел“. Помня мириса на залата и мекия допир на голямата завеса на същата тази сцена.
Помня звука от зареждащия VCR, в който дядо ми пъхаше касетките с епизоди на „Чип и Дейл“ пресни, пресни от телевизията. Помня баща ми в кабинката на радиото, докато четеше новините. Помня как звучеше гласа му по старото радио в кухнята. Помня старата встъпителната мелодия преди новините на „Хоризонт“. Помня всяка една неделя в парка.
Помня как баба ме учеше да правя целувки и ми се караше като облизвах бъркалката. Помня как ухаеше и колко прилежно и спокойно вършеше всичко. Омагьосваше ме и можех да я гледам с часове.
Помня всяка една събота, в която излизахме с мама на театър, симфоничен концерт или изложба. Помня колко работеше и колко се радвах, когато бяхме заедно или ме водеше с нея в джаз клуба. Помня колко стръмни бяха стълбите и голямата черна шапка, облепена с логото на Teacher’s.
Помня всяка една минута, в която съм чакала леля и свако да влязат през вратата и да седнем на масата и да ги слушам и да им се радвам…Всеки един момент, прекаран с най-любимите ми хора за мен е подарък и винаги ще бъде! Спомените са това, което ме крепи – не материалното, не храната. Предполагам е така с всички, ако не – не ми казвайте, не искам да знам…
Навръх Коледа, един от най-светлите празници, ви моля да си припомните, че миговете прекарани с любимите ви хора са много по-ценни от всеки един подарък, който сте получили, независимо колко скъп е той. Намерете времето и направете усилието да се посветите на хората и нещата, които обичате най-много! Весел и светъл празник!
Нямам търпение да прочета коментарите ви!
♥
Яна
P.S. Забравих да кажа, че отговори ще се приемат до 23 часа на 30.12.14, а победителят ще бъде обявен на страницата на Miss Vendella във Facebook на 2.01.15!
Казвам се Яна и съм много радостна, че сте ми на гости!
Някои от вас може да ме помнят като Miss Vendella – моето Интернет alter-ego и първото име на блога.
За тези от вас, с които се срещаме за първи път, мога да се опиша в няколко думи – къдрокоска, работохолик, нърд, направи-си-сам ентусиаст, емоционален представител на знака Риби, но най-вече – човек. Вълнувам се от мода, визуално изкуство и света на красотата, отвъд марките и опаковките. От близо две години менажирам собствена Creative & Social Media агенция – Flumen Ltd.
Блогът създадох през 2009 година и макар външния му вид и име да са се променили, движещата идея е все така същата. Това малко пространство е посветено на всичко, което вдъхновява, мотивира и предизвиква жените – от грим и мода до самочувствие, личностно развитие и живота като цяло… Тук ще намерите направи-си-сам проекти и маски за коса и лице, полезни статии за това как да се гримираме, разни мисли за живота и как да бъдем верни на себе си!
Ами всъщност за мен най-запомнящият се и ценен подарък е това да разбера ,че ще ставам майка!Да съм бременна на Коледа е може би било едно от най-страхотните неща на света! Независимо,че от тогава минаха 3 години ,за мен това е най -ценното да си обграден с любов,топлина,семейство,приятели!Материалното можеш и сам да си го вземеш,но приятелството и семейството не се продават ,те се градят с години и с много упоритост!Това за мен бе най-ценният подарък да съм със семейството си и бременна,а след това и вече с малкото човече ,което вярва в дядо Коледа толкова невинно,не ми трябват подаръци достатъчно ми е да видя как 3 годишната ми дъщеричка разкъсва подаръчните опаковки ( няма как да обясня задоволството описано на лицето при вида на играчката ,която си е поръчала)!
Това е най-ценното!
Много ограничения имаш в коментарите,мис Вендела.
Защо така се страхуваш от читателите си?
Каква истина се боиш да не напишат?
Един човек със спокойна съвест не слага ограничения в коментарите.
В нашето семейство празниците винаги са били голяма работа – събираме се всички и това е най-ценното. Откакто съм в София, празнуваме рождени дни с малко закъснение. Не че е проблем, но на самия ден не сме цялото семейство. Аз празнувам сама с приятели, близките ми честитят – стандартното.
Тази година обаче ми бяха подготвили страхотна изненада, която започна още от сутринта. В офиса дойде страшно мил куриер, който ми донесе прекрасен букет с цветя и картичка "Обичаме те! Мама, тати и Вики" Честно казано, разплаках се като малко бебе.
Най-голямата изненада обаче дойде на края на деня. След работа тръгнах към общежитието, за да се приготвя за парти вечерта. Опитах се да отключа, но съквартирантката ми беше пъхнала ключа, както обикновено. Почуках и… собствената ми сестра, която трябваше да е на училище… във Враца, отвори вратата на моето общежитие… в София. Появи се на вратата с 21 вафли и една наша снимка. Най-хубавите вафли и най-хубавата снимка 🙂
*Втори опит да напиша коментар, дано този път ми се получи.
This comment has been removed by the author.
За мен най-хубавият подарък бе, когато приятелят ми ме изненада за рождения ми ден (тогава той живееше на около 150 км от мен). Защото подаръците и щастието са най-големи, когато са споделени.
За мен най-ценният подарък дойде малко след Коледа. На 28.12.2013 г. станах майка на едно прекрасно момиченце-моята дъщеричка Красимира. Сега тя е на една годинка и е прекрасна. Така, че тя е моят най-голям и най-ценен подарък.
Най-ценният подарък за мен е на пръв поглед материален, но всъщност имаше много сериозен нематериален аспект. Случи се, когато завършвах училище преди много години и брат ми ми подари часовник Swatch, който не свалях в продължение на 6-7 години. Тъй като дълги години бяхме разделени и отдалечени един от друг този часовник беше първия символ на нашето сближаване и свързване. И също така има едно суеверие, че ако някой ти подари часовник ще се разделиш с него. Резултатите от изпитите още не бяха излезли, но вече знаех, че ще съм далеч от него, обаче, това и исках и той го знаеше. Защото кой не иска да поеме по своя път и да кове съдбата си, понякога с цената на това да бъде далеч от дома. Но този акт на раздяла ни сближи ужасно много и днес сме по-свързани от всякога-усещаме се силно и при щастие и при тъга и болка. Всъщност като се замисля, май най-ценният подарък е това, че имам брат и то точно този брат 🙂
This comment has been removed by the author.