Преди повече от година и половина, в момент на ярост, написах един текст, посветен на думичката „искам“.
Целта ми тогава беше да мотивирам сама себе си. Исках да уважа собствените си желания и цели, без значение дали са елементарни или непостижими. Както често се случва с по-личните ми постове, дълго време се чудех дали да публикувам поста или да го заровя някъде из черновите и само от време на време да си го чета. Все пак се реших и го публикувах. Реакцията на хората беше поразителна и неочаквана за мен. С дни наред получавах страхотни и позитивни съобщения. Не можех да повярвам, че един толкова елементарен (поне в моята глава) текст, е успял да събуди толкова много емоции и реакции у хората. И всичко това породено от една малка, но толкова силна дума – „искам“…
Година и половина по-късно, отново в момент на ярост, но този път и силна температура, сядам да пиша част 2. Пиша втората част, защото имам нужда. Имам спешна нужда да видя желанията и целите си написани, за да мога да вложа цялото си същество в реализирането им, без да се разсейвам с глупости. Имам нужда да променя начина си на мислене, иначе рискувам да стана роб на собствените си страхове, слабости и несигурност. Искам да се променя за по-добро. Искам да започна да живея живота, който си представях като малка. А всъщност, единствената ми пречка пред реализирането на всичко това, съм аз самата. Защото между искането и постигането на желанието, е действието. А то зависи само от мен. За да имам всичко, което искам, просто трябва да действам. Толкоз.
Година и половина по-късно, след много промени – някои по-хубави от други, продължавам да искам. Този път дори по-силно от предния…
Искам да се татуирам
Искам да отида до Рим
Искам да отида до Германия
Искам да се кача на планина
Искам да снимам повече
Искам да ходя по-често на концерти
Искам да ходя по-често по изложби
Искам да ходя по-често на театър
Искам да правя видеа
Искам да чета повече
Искам да правя podcasts
Искам да се науча да готвя
Искам да науча италиански
Искам да имам повече време
Искам да работя за себе си
Искам да съм по-често в компанията на най-близките ми
Искам да не се притеснявам за пари
Искам да се науча да не ми пука
Искам да спра да се сравнявам
Искам да се науча да казвам „Не!“
Искам да се науча да казвам „Да!“
Искам да се смея
Искам да спра да плача
Искам да се обичам повече
Искам да се уважавам
Искам да стана по-позитивна
Искам да бъда по-независима
Искам да бъда по-добра
Искам да бъда повече егоист
Искам да помагам на другите
Искам да спортувам
Искам да се наспя
Искам да правя нещата, които обичам
Искам да се подобрявам
Искам да пусна миналото
Искам да простя
Искам да ми простят
Искам да преборя егото си
Искам да бъда по-смела
Искам да съм по-спокойна
Искам да си вярвам
Искам да не спирам
Искам да намеря призванието си
Искам да осъзная, че заслужавам да съм щастлива
Искам да бъда! О, колко искам да бъда! А вие какво искате?
Целта ми тогава беше да мотивирам сама себе си. Исках да уважа собствените си желания и цели, без значение дали са елементарни или непостижими. Както често се случва с по-личните ми постове, дълго време се чудех дали да публикувам поста или да го заровя някъде из черновите и само от време на време да си го чета. Все пак се реших и го публикувах. Реакцията на хората беше поразителна и неочаквана за мен. С дни наред получавах страхотни и позитивни съобщения. Не можех да повярвам, че един толкова елементарен (поне в моята глава) текст, е успял да събуди толкова много емоции и реакции у хората. И всичко това породено от една малка, но толкова силна дума – „искам“…
Година и половина по-късно, отново в момент на ярост, но този път и силна температура, сядам да пиша част 2. Пиша втората част, защото имам нужда. Имам спешна нужда да видя желанията и целите си написани, за да мога да вложа цялото си същество в реализирането им, без да се разсейвам с глупости. Имам нужда да променя начина си на мислене, иначе рискувам да стана роб на собствените си страхове, слабости и несигурност. Искам да се променя за по-добро. Искам да започна да живея живота, който си представях като малка. А всъщност, единствената ми пречка пред реализирането на всичко това, съм аз самата. Защото между искането и постигането на желанието, е действието. А то зависи само от мен. За да имам всичко, което искам, просто трябва да действам. Толкоз.
Година и половина по-късно, след много промени – някои по-хубави от други, продължавам да искам. Този път дори по-силно от предния…
Искам да се татуирам
Искам да отида до Рим
Искам да отида до Германия
Искам да се кача на планина
Искам да снимам повече
Искам да ходя по-често на концерти
Искам да ходя по-често по изложби
Искам да ходя по-често на театър
Искам да правя видеа
Искам да чета повече
Искам да правя podcasts
Искам да се науча да готвя
Искам да науча италиански
Искам да имам повече време
Искам да работя за себе си
Искам да съм по-често в компанията на най-близките ми
Искам да не се притеснявам за пари
Искам да се науча да не ми пука
Искам да спра да се сравнявам
Искам да се науча да казвам „Не!“
Искам да се науча да казвам „Да!“
Искам да се смея
Искам да спра да плача
Искам да се обичам повече
Искам да се уважавам
Искам да стана по-позитивна
Искам да бъда по-независима
Искам да бъда по-добра
Искам да бъда повече егоист
Искам да помагам на другите
Искам да спортувам
Искам да се наспя
Искам да правя нещата, които обичам
Искам да се подобрявам
Искам да пусна миналото
Искам да простя
Искам да ми простят
Искам да преборя егото си
Искам да бъда по-смела
Искам да съм по-спокойна
Искам да си вярвам
Искам да не спирам
Искам да намеря призванието си
Искам да осъзная, че заслужавам да съм щастлива
Искам да бъда! О, колко искам да бъда! А вие какво искате?
xo, Яна
За италианският бих ти помогнала на драго сърце 🙂
Аз искам многооо здраве за всички мои мили хора и искам сбъдване на мечтите скоро 🙂